Кладенецът Огледах си лицето в кладенец дълбок. Тук моите очи от тишината пиеха .Кръжеше времето в един откъслек строг, въртеше пръстен каменната зидария... Отвъден свят, с пълзящ по устните ми хлад! Косите ми се къдреха от страх,но гледах как моето лице със цвят на шоколад потъваше в нощта му тръпнещо и бледо. Внезапно се изправих- луд, до ужас сам- къде се губех?Бягах ли?Защо се криех? Наоколо светът със слънце бе венчан, изрязал пръстен в тая тъмна зидария. Душа Обземат ме безумия и страсти, и вихри от сънувани нещ...