Кладенецът
Огледах си лицето в кладенец дълбок.
Тук моите очи от тишината пиеха
.Кръжеше времето в един откъслек строг,
въртеше пръстен каменната зидария...
Отвъден свят, с пълзящ по устните ми хлад!
Косите ми се къдреха от страх,но гледах
как моето лице със цвят на шоколад
потъваше в нощта му тръпнещо и бледо.
Внезапно се изправих- луд, до ужас сам-
къде се губех?Бягах ли?Защо се криех?
Наоколо светът със слънце бе венчан,
изрязал пръстен в тая тъмна зидария.
Душа
Обземат ме безумия и страсти,
и вихри от сънувани нещ...
Търсене
За този блог
Гласове: 283