Постинг
14.07.2010 15:36 -
Път
Път
Гръм ли ме удари мое слънце!?
Някой ли ми каза, че съм тъжен...
Весел съм за "бог да прости" - външно
Всеки ми е с нещо страшно длъжен!
В оглушалата трева щурците,
под фенер - светулка - свирят дълго.
Слушам песента им любопитно,
тъжна е и тя като на гълъб.
Иде ми да викна: край на всичко,
нека враговете ми се радват...
Който може, трябва да обича,
аз съм минал и през тоя стадий.
Знам какво е радост, мъка, злоба.
Хамлетовски да си сам, излишен.
Моят път е път във късна доба,
във градина с прецъфтели вишни.
Тичам напосоки, тичам, тичам.
Някъде дълбоко все пропадам.
Чуваш ли обичано момиче;
страшно е, почти като във ада !
Христо Филчев
Гръм ли ме удари мое слънце!?
Някой ли ми каза, че съм тъжен...
Весел съм за "бог да прости" - външно
Всеки ми е с нещо страшно длъжен!
В оглушалата трева щурците,
под фенер - светулка - свирят дълго.
Слушам песента им любопитно,
тъжна е и тя като на гълъб.
Иде ми да викна: край на всичко,
нека враговете ми се радват...
Който може, трябва да обича,
аз съм минал и през тоя стадий.
Знам какво е радост, мъка, злоба.
Хамлетовски да си сам, излишен.
Моят път е път във късна доба,
във градина с прецъфтели вишни.
Тичам напосоки, тичам, тичам.
Някъде дълбоко все пропадам.
Чуваш ли обичано момиче;
страшно е, почти като във ада !
Христо Филчев
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 283
